Skip to main content

11/21/2007 Singing In Silence...







21.11.2007

04:15

Телефонът ми звъни. Познатата досадна мелодия ме буди, защото е време за Концертът.

05:07

Вече пътувам към автобуса, с който ще отида до Виена.

8:15

Слизаме на Пратерщерн във Виена и отиваме до най-близката карта, търсейки метрото.

9:35

Слизаме на вярната спирка, след като от първия път, без карта в себе си сме успели да хванем метрото в правилната посока, а след това и правилният автобус. XD Намираме клуба...

11:00

Облечени подобаващо с handmade блузи на Sonata Arctica, изкарваме час и половина на около -3 градуса и сняг... в крайна сметка решихме, че колкото и да виснем отпред, няма да е зле да се поприберем, за да не сме болни вечерта.

16:00

Armed and ready to strike, както се пее в една песен на Kiuas, в 16:00 се закотвяме пред клуба. Оказва се, че преди нас има още само двама души и след кратък разговор с тях разбираме, че 2 часа чакане не ни мърдат... но важното от цялото това чакане беше, че се уредихме с места на оградите!

18:00

Вратите са отворени, а ние сме хора номер 3 и 4 вътре...

19:30

Коремчето ми е на топка, подавам билетите, слагат ни печат и бегом към сцената. Намираме си местата, които Голямата Фенка На Епика ни пазеше, благодарим й и се започва дивото мрънкане за Соната...

20:00

Ride The Sky...

21:30

Epica...

22:00

Техниците на Соната излизат, за да подготвят сцената...

22:10

Sonata Arctica!!!
Убийствено интро, следвано от In Black And White (2007 Unia)!
В момента, в който Тони започна да пее не чувах нищо друго освен музиката и тълпата.. гласа на Тони се губеше в нея...
Следваща беше Paid In Full (2007 Unia), последвана от Victoria's Secret (2003 Witerheart's Guild). Тук вече бях останала без дъх, когато Тони обяви следващото парче: Broken (2003 Winterheart's Guild)! С последни сили изпях и нея и си казах, че следващата песен ще е почивка докато не разбрах коя ще е тя... 8th Commandment (1999 Ecliptica)...
След цялата тази доза бързи песни последва невероятната Tallulah (2001 Silence), която ме накара да се разплача, което пък накара Тони да ме погледне и да ми направи жална физиономия...
Следващо парче беше една от емблематичните за групата песни -
FullMoon (1999 Ecliptica)! Имайки предвид, че тя е "виновника" аз да прослушам Соната, умрях от кеф на нея... че и на следващата...
Caleb (2007 Unia) - една от любимите ми от новия албум. Изглежда не много хора я харесват, обаче, имайки предвид, че аз бях една от малкото, които пяха през цялата песен... наградата за това - поглед от Тони. :D
Black Sheep (2001 Silence)! Песента, която ми спечели още един поглед от Тони, както и място около мен! Live with the black sheep, live with me... :}
It Won't Fade (2007 Unia)... бях малко разочарована, че я изпяха, но все пак и на нея дадох всичко от себе си.
Gravenimage (2003 Winterheart's Guild)... една от любимите ми песни като цяло... за голямо мое щастие я изпяха цялата, но пък Тони така си омота лириките, че по едно време се чудех "Коя, по дяволите, е тази песен?!"
San Sebastian (2001 Silencе). Окей, признавам си... накефих се И на това парче максимално, въпреки, че не го обичам... енергията, която групата пръскаше от себе си просто не ти позволява да седиш безучастно и да гледаш...

Последва кратка почивка, през която Тони раздели публиката на 3 части и всяка част играеше ролята на част от барабаните. Тони взе две палки, седна и започна да "свири" с нас, като в един момент цялата заигравка се превърна в импровизирана версия на We Will Rock You, последвана от солото Child In Time.

Концерта продължи с великолепната My Land (1999 Ecliptica), която надъха публиката за Don't Say A Word (2004 Reckoning Night). По традиция от около 2-3 години насам, всяко шоу на Соната завършва с 2 песни - The Cage (2003 Winterheart's Giuld) последвана от Vodka Song.

Един наистина незабравим концерт. Благодаря на Голямата Фенка На Епика, на готината охрана пред нас, която ме остави да направя няколкото снимки, включени в този пост (извинете ме за качеството...), благодаря на Ride The Sky и Epica...
Специални благодарности на неповторимите Тони, Елиас, Марко, Хенка и Томи, както и на целия екип на групата за невероятното шоу!

Special thanks to Tony, Elias, Marko, Henkka and Tomy, as well as the band's crew for the wonderful show!

Replica

Comments

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...