A Diary of Dreams...

"Are you talking to me bustin' my balls... This night's on fire! You brought this all on me and I'm a liar, you see... You must be deaf or something! This is the best song ever! Hit your head on a wall of sounds - best thing you have ever found! Are you talking to me bustin' my balls... This night's on fire! And I'm a liar, you see... You must be deaf or something! This is the best song ever! Hit your head on a wall of sounds - best thing you have ever found!" Sonata Arctica - The Best Song Ever Tony Kakko RLZ! :D Replica

"Yksinään hän vaeltaa mis' varjot lankeaa, halki usvan ja roudan vain teräs seuranaan, sydämensä kylmä on kuin maa routainen, mutta silmissään viha polttava kuin kiuas tulinen..." * "He travels alone where shadows are cast, across the mist and ground frost only with steel as his companion, his heart as cold as the frosty ground, but burning hatred in his eyes as fiery as sauna stove..." Thanks to Charonicus Replica

Карла седна пред пияното. Огледа хората пред нея и погледа й спря на младия мъж. Той й се усмихна и тя отвърна едва забележимо. После дългите и фини пръсти се плъзнаха по клавишите и засвириха красива мелодия. Карла затвори очи и изпя почти шепнешком: „Има човек на този свят, който никога не се е усмихвал. Може да знаете трагедията му в по-късните години наизуст. В началото бяха майка, баща и дете – обезпокоено тихо малко момче, чиито живот те бяха на път да съсипят. От този ден на сетне, познат ни както баща си – Кейлъб.” Мъжът затвори очи. Сети се за разговор, който бе водил преди години с майка си. Замисли се, че тогава едва ли е разбрал нещо, но сега... не беше напълно, но разбираше поне част. После се сети за баща си. Единствения път когато го чу да се извинява на някого... сети се как той извръщаше глава всеки път щом нещо не бе наред. Спомни си думите, които последно чу от него преди да почине – „И всичко това са думи, които не са предназначени да те нарянат, просто да те у...

Всъщност не е свързан с предния по никакъв начин. Приниципа на този саундтрак е: 1. зареждате си цялата музика в Winamp/Media Player/JetAudio/каквото друго ползвате; 2. пускате го на shuffle; 3. натискате play; 4. за всеки следващ въпрос натискате бутона next и пишете името на песента; 5. не лъжете и не нагласяте плейъра по никакъв начин; So here we go... Начало: David Draiman - Forsaken (Queen Of The Damned OST) Донякъде да, донякъде не... зависи от момента. Събуждане: Faith Hill - There You'll Be (Pearl Harbor OST) Точно тази песен не бих я избрала за събуждане, ноо... точка 5... Първи ден на училище: Howard Shore - Helm's Deep (Lord Of The Rings: The Two Towers OST) Влизаш в училище, навсякъде около тебе фучат бесни орки, елфи отчаяно се опитват да спасят положението... и така цееели 12 години... одобрявам. :D Влюбване: *** - Inama Nushif (Children Of Dune OST) Красива песен, но не най-доброто... по-скоро бих избрала Whitesnake - Is This Love?, но нека отново погледнем точк...

“ Mashiara. Beloved of the heart and soul, it meant, but a love lost, too. Lost beyond regaining.” Robert Jordan The Great Hunt Book Two Of The Wheel Of Time Машиара... моята машиара. Отказвам да приема, че съм те загубила. Знам, че не съм. Поне не отвъд това, което е невъзвращаемо. Знам, че ти ме обичаш, дори и да го криеш. Знам, че дълбоко в теб нещо гори и аз съм единствения човек, който може да успокои този пожар. Знаеш, че е така. Колкото и да отричаш, колкото и да се криеш, не можеш да го правиш вечно. Можеш да ме отбягваш, да не искаш да оставаш с мен насаме, за да избегнеш онзи момент, когато едно хлапе ще ти каже „Обичам те.”...можеш единствено да се криеш. Но... рано или късно, любовта ще те намери, както се казваше в една песен, която ми даде. „Ами сега? Ами днес? Ами ако ме правиш всичко това, което трябва да съм? Ами ако любовта ни е загубена зад думи, които никога не открием?” Какво тогава? Машиара... не бягай от неизбежното. Знаеш, че щом реша нещо, го постигам... зн...

Пълната луна отново изгряваше. Момиче на не повече от двадесет години гледаше през прозореца към луната и предвкусваше сладката болка на Превръщането. Вратата зад нея се отвори и в тъмната стая влезе мрачна мъжка фигура. Застана зад нея. Момичето вдигна ръката си и преплете пръсти в неговата. - Готова ли си? – попита я той. - Не повече от колкото съм готова всяко пълнолуние от четири години насам. Ниа извърна поглед от луната и го погледна. Очите на Туомас пробляснаха свирепо и по лицето му се разля усмивка. Тя се усмихна и пак се загледа към луната. Туомас запали цигара. - Последната преди Превръщането? Туомас само кимна. Болка прониза Ниа. Тя стисна силно ръката на Туомас и се сгърчи. Може би ако някой можеше да я види острани би решил, че умира. Но Ниа всъщност се раждаше. Туомас изгаси цигарата и се наведе над Ниа. Изучаваше с интерес Превръщането, гледаше сякаш за първи път виждаше нещо подобно, а самия той беше свикнал с това. Беше свикнал с агонията и болката когато човешкото...