Skip to main content

You can still be free

- Хладен вятър и есенни листа. Само това ми остана. Виждам как денят идва и си отива, но виждам всичко на забавен кадър. Секундите ми се струват часове, часовете – дни, дните – години. Виждам как самотни очи гледат живота отгоре... моите очи. Чувстваш ли присъствието ми около себе си? Една измъчвана душа с незаздравяваща рана?
- Миналото си отиде. Завинаги. Онези нощи ги няма. Спомените умряха. Не съжалявай, не се оставяй изречените тогава обещания да те измъчват. Миналото си отиде, но ти все още може да си свободна. Време е да разпериш крилата си и да опиташ да полетиш отново. Време е да почувстваш старанието на живота да те убие. Цели се към изгарящото слънце, в което си затворена. Все още можеш да си свободна, но трябва да изминеш дълъг път. Продължавай все нагоре, ще видиш светлината – тя е завинаги. Преплувай алените небеса, преплувай най-чистата светлина – тази, която ще те освободи.
- Опитай да го направиш през вятър и дъжд.
- Свободна си да летиш тази вечер.
- Не и тази вечер.
- Вземи счупените си криле, поправи ги и излети далеч. Далеч от това място, далеч от тук. Изкачи планинските върхове и полети отвъд тях. Давай все нагоре, като вятъра. Все нагоре... Все още можеш да си свободна...

07.06.2007
Replica

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...
Post a Comment
Read more

X-Men Origins: Wolverine

"Last night, a stolen, incomplete and early version of X-Men Origins: Wolverine was posted illegally on a website. It was without many effects, had missing and unedited scenes and temporary sound and music. We immediately contacted the appropriate legal authorities and had it removed. We forensically mark our content so we can identify sources that make it available or download it. The source of the initial leak and any subsequent postings will be prosecuted to the fullest extent of the law – the courts have handed down significant criminal sentences for such acts in the past. The FBI and the MPAA also are actively investigating this crime. We are encouraged by the support of fansites condemning this illegal posting and pointing out that such theft undermines the enormous efforts of the filmmakers and actors, and above all, hurts the fans of the film." Yes, it did leak. Yes, it is a "crappy" version of the movie. Yet fans like me, and I believe I'm not alone out...
7 comments
Read more

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...
6 comments
Read more