A Diary of Dreams...

Той стоеше на терасата на фара. Чуваше бученето на вълните, които с ярост се разбиваха в старата и позеленяла стена на стария крайградски фар. Студения нощен вятър развяваше косите му. Погледът му беше забит надолу, в тъмните рифове, които криеха вълните. - Роден и отгледан от морето... Мъжа повдигна глава към кървавочервената луна. - Защо ти не освети пътя им? Горещи сълзи напираха в очите му. Той падна на колене и захлупи лицето си в длани. Светлинката на фара осветяваше свития и нещастен образ. Със сетни сили, мъжа се добра до твърдото легло в малката студена и влажна стаичка, която бе предвидена като кухня, спалня и трапезария. Отпусна се и скоро заспа. Всичко започна преди една вечер. „Бялата Перла” пристигаше в града – най-големия и красив търговски кораб, който някога бе построяван. Беше вечерта на Нова Година, когато всеки искаше да е с някого до себе си. Същото искаше и младия мъж. Той остави фара, като подклади огъня и излезе до града. Облече най-красивите си дрехи, среса кос...

Take it back, take it all back now… Телефонът на Тио звънеше. All the things left undiscovered… Отне й малко време да си измие ръцете и да го изрови от чантата си, като междувременно си припяваше мелодията – Ашли Симпсън – Undiscovered. Погледна дисплея, който примигваше. Непознат номер. Тя въздъхна. - Сигурно онази шматка пак е останала без пари и ми звъни от телефона на приятеля си. Тя вдигна и с весел тон поздрави. - Ало? Здрасти! - Е, как сме? Тио блокира. Гласа не беше на приятелката й. Беше мъжки глас, доста познат при това. - Кой е? - Кой мислиш че е? - Престанете! Кой е? - Много добре знаеш кой съм. Почти успя да ми се измъкнеш, нали? Тио позна гласа. - Господи! Не може! Не може да си ти! Човекът отсреща се изсмя злорадо. - Да, да, любов моя. C'est moi! Тио се паникьоса. Последва мълчание, нарушавано само от тежкото й дишане. Мъжът го наруши първи. - Погледни през прозореца, скъпа. Без да се замисля какво прави, момичето тръгна към прозореца на кухнята. Застана на него и се...

Do you feel? Do you care about me? Мъжа вървеше с наведена глава по тротоара. Разминаваше се с хиляди хора само докато стигнеше до работа, а на нито едно лице не виждаше усмивка. Стана му толкова тъжно от това. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и усили музиката още повече. Темпото се забързваше. Do you feel? Do you care about me? Did you wait and love me all this time? Някой обичаше ли го някога? Дали имаше някой, който все още чакаше Уорън да види неотвореното писмо и да го прочете?... По дяволите, какви си ги мислеше?! Нямаше неотворено писмо! Всъщност въобще нямаше писма. Вече имаше и-мейли.. а Уорън не оставяше неотворени и-мейли. Започна следващата песен. Look what have I done to my San Sebastian… Негов... нещо беше ли някога негово? It was good I got to know her, because she made me see, that the sun of San Sebastian is just too hot for me! Беше ли познавал някого истински? Беше ли прониквал зад досадните маски, които хората слагаха само за да прикрият истинската си същн...

And another day went by.. and she decided to post again.. Съжалявам за доста дългото ми отсъствие, но бях сериозно въпрепядствана от едно явление, познато на човека под името мързел.. :roll: Напоследък съм и много заета да кисна пред комютъра (по цял ден) и да редактирам едни лирики, които скоро ще се появят тук. Не давам срок, тъй като на човека, който ги превежда казах една седмица, а ги бавя вече повече от месец. Та, когато стане - тогава.

*протяг* Бива ли времето да е толкова топло и приятно, а аз да трябва да уча.. ужас.. нечовешко е.. Тъй, тъй.. мина ми изпита, безценни.. не че беше реалния, де :roll: Ама пък беше притеснително. Иначеее.. сега трябва да ходя да уча, бе да му се не види.. нищо, че е 20:16 и ми се спи нечовешки много.. просто.. *прозяв* Значи то това ми е първия пост тука, та който го чете да не се шашне каква съм шматка.. то сега тепърва ще си ривийлна The шматка side of me.. for I am also known as The Queen of the Шматки! Мухаха! Да, стига с лиготиите. Значи идеята на тоя блог още не съм решила каква е.. а принципно в този пост можех и да се представя, но само принципно.. :Р Хмм.. сега като се позамисля може би си направих блога за да си водя нещо като дневник. Но само може би.. Сега би било логично да попитате защо съм го направила публичен, нали? И точно сега е момента да се представя що за животинче съм.. :) Казвам се Силвия, накратко Сил, родена на 04.12. лето 1988, върло метълче (или може би не ч...