- Какво е да ме обичаш? Той погледна надолу към локвата пред него. Дъждовните капки докосваха повърхността, за да се слеят с нея и да образуват вълни, които да стигнат до ръба на дупката в асфалта. Беше някак хипнотично. Образът му беше размазан, кален, мрачен. А нейния си оставаше все толкова кристално ясен, чист, искрящ. Той погледна в очите на отражението й и тя се усмихна. Усети как сърцето му запрепуска в бясен ритъм, като реакция на усмивката й. Усети и остра болка да го пронизва. Живееше и умираше когато е с нея. Усети устните й върху своите. Усети сладкото опиянение на целувката... и отровното й действие. Изпитваше най-върховното удоволствие и най-голямата болка когато е с нея. - Да те обичам е... като да викам дъжда. Тя плъзна ръката си в неговата. Колко пъти тя го беше докосвала нежно в нощта, колко пъти беше отнемала живота му малко по малко? Колко пъти го беше заблуждавала, че му вдъхва живот, когато му го отнемаше? Колко пъти той бе спирал да я обича и колко пъти се връщ...
"Day after day, fickle visions - messing with your head, fickle, vicious; Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions, fickle, vicious..."