A Diary of Dreams...

Още стъпка. Няма я. Тръгна си. Дните ми са празни без нея. Обаждам се на приятели, за да запълня времето си с нещо, а те ми казват "Тя беше просто поредната, продължавай напред!" Всъщност тя не беше поредната. Беше жената. Моята любима. И сега я няма. Тръгна си. Седя тук и си спомням как тя обичаше да идва идва тук нощем когато не можеше да спи. Това кресло й беше любимо. Сядаше на него, взимаше книга от полицата и четеше докато не заспи, а после аз идвах и я занасях в леглото. Но сега я няма. Тръгна си. Телефонът ми звъни, приятел. "Да излезе тази вечер" предлага той. "Добре!" отговарям с удоволствие. Нещо, което да държи съзнанието ми далеч от нея. Взимам якето и излизам навън, на студения нощен въздух. Вървя към заведението, а студа се просмуква през дрехите ми, докосва кожата ми. О, как ми се иска тя да е тук и да ме стопли. Тя топли себе си, няма я. Тръгна си. Влизам в клуба. Приятелят ми е там, усмихвам му се. "Бира" казвам на бармана и тог...

21.11.2007 - Singing in Silence Днес е Денят - 21.11. Денят когато за първи път видях любимите ми Sonata Arctica. Мечта, която имах 7 години се сбъдна тогава в Planet Music във Виена. Все още си спомням как коремчето ми беше на топка когато се качих в автобуса сутринта, как се мотахме във Виена докато намерим къде е клуба, чакането, онзи литър вино, всичките разговори от типа "Ако се запозная с *името на някой от групата, най-често беше Тони*, ще..." и "Ако изсвирят *името на песен, най-често споменавани Replica и The Vice* ще умра на място...", 4 часовото чакане, пичовете, които вееха финското знаме, което в последствие хвърлиха на Тони, бутането за първи ред, нетърпеливото чакане на 3-те часа съпорт (Ride the Sky and Epica), крещенето, което не успях да сдържа когато се появи на сцената, всичките текстове, които изпях с Тони онази вечер, \m/-то от него и усмивките от Тони и Елиас (кой да предположи, че по-малко от шест месеца по-късно ще се снимам с тоз' пич ^...

The weight of days on me... I am done. The corn is burning under my feet, the words like circles and I'm waiting for someone to catch my fall in the deepest void of all. Haven't seen you in weeks, no clouds in the sky to rain me a drop loving touch I need and I am killing time by the lake, diving off the cliff, many times - scarring myself, colliding on the lake bed so dry... The world's without virginity and souls have no integrity... The Word of grave old danger - Love, it's all I'm after, oh I am done... The ground's not shaking under my feet, the World's not turning anymore! Wind is a thief, lonelier than me and it - does - not - want - me - in here... Plant a Flower of Love, care for it, water it, lounge in the shade of the stale champagne - a flower so fatal, yet beautiful. Showed the Bee where to fly and then let it die. The world's without virginity, the souls have no integrity... The Word of grave old danger - Love, it's all I'm after, o...

Flesh on flesh. Your breath on her skin… Slowly you slide your hands around her breasts, down her belly, down, down. Your animal instinct is guiding you. Her flesh on yours. Her nails digging into the skin on your back, you feel the skin peel off and you know blood will draw, but animal instinct pushes you. She fights back a bit, playing, like she always does. The human in you is gone. You’re an animal. Your hand goes quickly to her thighs, grabbing her strings, tearing them. A soft moan tears from her mouth. You kiss her. Passionately. Her nails dig in your back, as you pull up from her slightly, taking her hands and pinning them above her head Her back arched, her belly touching yours, her wetness brushing against your thigh. “Take me”, she whispers. So you do. You make love to her like you never did to any other woman. You feel her body beneath you, her sweet ecstasy as she arches her back and moans your name. Her whole body trembles under you in convulsions, her hair is tangled in ...

Тя стоеше на автогарата. Ревът на моторите изпълваше съзнанието й. Бензиновите изпарения пълнеха ноздрите й. Хората слизаха и се качваха на автобусите, целуваха се за сбогом или за добре дошли, прегръщаха се и тръгваха надолу по пътеката, между автобусите, покрай нея, към някое топло кафе. Спомни си как преди време с радост отиваше на автогарата, миризмата на бензин я изпълваше с щастие, а ревът на автобусния двигател й даваше надежда, че този път няма да е напразно. Спомни си как всеки път когато слизаше в друг град имаше кого да прегърне и как се връщаше със сълзи на очи, отново сама. Тя търсеше домът си от години – търсеше онова място, където можеше да се скрие от целия свят, да бъде самата себе си, без маски, да се смее, да обича. И всеки път беше едно и също. Човекът срещу нея й се усмихваше и й даваше надежди, че този път ще си струва, че това е домът й, че ще я скрие, и всеки път имаше онзи фатален “последен път” когато домът беше там, но беше студен и чужд към нея. И тя си тръг...