"Try to think about it ... What’s the chance to live your life and discover What it is, whats the gravity of love" Бурята наближаваше. Черни облаци бяха надвиснали над кристално синьото море. Корабът се полюшваше леко от вълните. Фарът зад тях бе останал прекалено далеч и сега изглеждаше като мъничка звезда посред ден. Следващият фар беше на хиляди мили от тук, в страна, която никой от екипажа не познаваше. Тя се надвеси от перилата и погледна надолу към пенестите вълни. Нещо й подсказваше, че бурята ще е тежка и продължителна. Разбира се, това нямаше да е първата буря, която тя щеше да преживее, едва ли щеше и да е последната. Тя затвори очи и остави вятъра да вплете морското ухание в косите й. Сърцето й подсказваше, че този път трябва да му се довери напълно, за да преживее бурята. Щеше да следва следата от предни бури, за да се измъкне от тази. Всичко беше въпрос на споразумение между нея, корабът, вълните и облаците. Беше виждала как буря, подобна на тази у
"Day after day, fickle visions - messing with your head, fickle, vicious; Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions, fickle, vicious..."