A Diary of Dreams...

Защо всичко трябва да е една малка смърт? Защо всичко трябва да боли толкова? Не може ли просто нещата да стават така, както ги искаме? Без болка, без страдание... без да нараняваме себе си и другите... Без да прекарваме дни наред, давейки се в собствените си сълзи, жалки и отвратителни малки човечета... потънали в мъката и болката си, потънали в себе си. Докога? Нима сълзите могат да отмият това, което душата вечно ще носи като невидим белег? Белег, който единствено аз знам, че е там? Белег, който единствено аз усещам? Белег, който единствено аз знам колко боли? Докога?... Благодаря на шепата хора, които ме научиха на много неща и ме направиха това, което съм и са до мен, макар и с малко, когато имам нужда от тях. Благодаря на Ангел, Божо, Иван и Ранд. Обичам ви. 27.08.07 Replica

Цигарен дим. История изплува в главата ми. Тя разказва за любовта между мъж и жена. Разбира се, не всичко е розово и идеално. Разликата в годините им е 15. Но това не спира нито един от двамата да обича така, както никога не е обичал през живота си. Предполагам, че ви е любопитно какво става с тях в края на историята, но за да разберете това, трябва най-напред да прочетете историята. Нека наречем него Н., а нея – Джий. Н. беше на почти 34. Оставали му дни до рожденния ден когато я срещнал – седяла сама на бара в клуба, с цигара в ръка и чаша марков алкохол пред себе си. Н. се прибрижил до нея и я огледал. По кръглото й лице все още се стичали сълзи и оставяли тънки черни резки след себе си. Той седнал на бара до нея. О, колко малко му трябвало да се влюби в Джий... Няколко дни поред двамата се виждали в бара, разговаряли, но не знаели имената си. - Е, смяташ ли да ми кажеш името си, Непознати? - Ами ти? - Аз попитах първа. - Н. - Джий. Двамата си разменили усмивки, после, точно ка...