Вечерния вятър развя косите на Уорън. Странникът отпреди няколко дни се приближи зад мъжа и го хвана за раменете. - Браво Уорън. Върнахме си го. На всички. За всичко. Огънят поглъща всичко. Уорън се усмихна вяло и погледна малката яркожълта точица в далечината – последният град, който Уорън беше опожарил. Последния град, който посмя да се противопостави на Уайлдфайър, както наричаше себе си Уорън. Само един поглед, само един жест, само една неволно обидна шега можеха да накарат очите на Уорън да придобият свиреп вид и в тях да затанцуват пламъчета. После в главата му идваше тихия и нежно шепнещ глас на Странникът – „ Изгори го...” Следващите няколко часа бяха обвити в мъгла за Уорън. Уайлдфайър се пробуждаше за своето огнено пиршество. Огънят вилнееше из града, поглъщаше книгите от градските библиотеки, пиеше от петрола по бензиностанциите и сееше смърт, хаос и разрушение навсякъде. Мъжът си играеше небрежно със запалката, докато Странника избираше следващата дестинация. Беше отворил к...
"Day after day, fickle visions - messing with your head, fickle, vicious; Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions, fickle, vicious..."