Посвещава се на Ангел... Гилдията Уинтърхарт се беше събрала. Всъщност гилдия беше силно казано – четирима души, за които се смяташе, че владеят сезоните. Повечето хора смятаха Есента, Зимата, Лятото и Пролетта за мит, тъй като на вид те бяха просто четирима обикновенни души. Есента беше възрастен мъж с дълга синя роба. Брадата и косата му стигаха до кръста. Винаги ходеше с жезъл, който повечето хора смятаха за проста тояжка, с която да прогонва вълците. Всъщност беше обратното – благодарение на тази чудата тояжка с него винаги имаше два вълка. Пазеха го сякаш пазеха свой брат. Зимата беше красива жена с бледосивкава рокля и дълга кафеникава коса. Обикновенно мълчеше, а в редките случаи когато искаше да каже нещо, го правеше повече с пронизващо синия си поглед, отколкото с думи. Пролетта бе най-красива от всички. Млада жена, на не повече от тридесет години, тя винаги носеше феерични рокли в нежни розови, бели или сини нюанси. Имаше и невероятни крила, подобни на пеперуде...
"Day after day, fickle visions - messing with your head, fickle, vicious; Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions, fickle, vicious..."